Маргаритка - Leucanthemum maximum

Маргаритка – Leucanthemum maximum

Маргаритка - Leucanthemum maximum

Маргаритката е цвете от род Asteraceae. Води се и градинско и стайно цъфтящо многогодишно растение.

Наименованието на Маргаритката идва от Гърция или по-точно от гръцката дума използвана за Перла. Маргаритките са част от многобройното семейство Сложноцветни. Можете да видите и намерите Маргаритките в централните части на Европа и Средиземноморската част на Европа (Испания, Италия средиземноморските острови). Целия род на Маргаритката включва многогодишни тревисти растения и едногодишни тревисти растения с съцветия наподобаващи кошнички. Центъра на цвета на Маргаритката има кошничка с миниатюрни жълто златисти цветове. По периферията на цвета цветчетата са червени, розови и най-често бели. Размерите на цвета на Маргаритката достига от 1,5 сантиметра до 11 сантиметра. Понякога можете да видите маргаритки доста едри цветчета. Височината на цялото растение също варира от невзрачките 10 сантиметра до гиганските 65 сантиметра. Цъфтежа на маргаритката започва от средата и края на месец май и е до края на август, началото на септември месец. В семейството на Маргаритките може да намерите и малки дребосъчета които са на височина около 8-10 сантиметра и растат на пищни поляни.

Маргаритката е символ на чистота, радост, любовтта и невинност. Това е причината тя често да се подарява при сватби. Маргаритката е любимия гадател на влюбените (обича ме, не ме обича). Растението е било изключително популярно през Средновековието.

Близка до Маргаритката е така наречената Лятна Хризантема. Тя е многогодишно разтение с едри цветове които наподобяват тези на Маргаритката.

Отглеждане на Маргаритки:

Място на маргаритките:
Маргаритките обичат открити слънчеви места като големи ливади, поляни и пищни градини. Маргаритката обича да е добре огрявана от слънцето. Без проблем обаче понасят и леко сенчестите места.

Температура на Маргаритките:
Растението обича топлите места. За това се среща в главно в средиземноморския басейн. Може да го отглеждате до температура до 28 градуса и няма да му стане нищо.  Маргаритките са студоустойчиви са. Листата и пъпките и без проблем се запазват под снега. Така, че спокойно могат да призимуват при нашите климатични условия. Ако я отглеждате в саксия през зимния период приберете маргаритките в помещение което е прохладно, но да няма силен студ. Поставете я до прозорец на слънце.

Влажност на Маргаритката:
Маргаритките предпочитат умерена влажност на въздуха.

Поливане на Маргаритката:
Поливането на Маргаритката трябва да е умерено, като не се допуска пръстта да подгизне. Това може да доведе до изгниване на корените. Поливайте растението умерено, като гледате да не засъхне почвата. Това не трябва да се допуска най-вече при сухо време и през летния сезон.

Торене на Маргаритката:
Маргаритката трябва периодично да се подхранва. За целта може използвате азотни торове.

Почва за Маргаритката:
Почвата за Маргаритката трябва да е добре обработена и богата на хранителни вещества. Друго изискване е да задържа продължително време влажност и да е с добри дренажни свойства. Може да използвате леки почви които са богати на хумус. Преди началото на цъфтежа или около края на април началото на месец май трябва да разрохате почвата около растенията. Отделно от това е необходимо периодично да се околопава и плеви около туфите по време на цялата вегетация.

Болести и вредители при Маргаритките:
Маргаритките са доста устойчиви на болести и вредители. Друго хубаво качество е, че се възтановяват невероятно бързо от евентуално лечение.

Подрязване на Маргаритките:
Когато настъпи есентта и цветовете на маргаритките са прецъфтели е необходимо да изрежете стъблата им до нивото на почвата. Така ще се запазят по-добре в зимния сезон. Добре е по време на цъфтежа да се премахват увяхналите съцветия. Това допринася до по-продължителен цъфтеж на маргаритката.

Размножаване на Маргаритка:
Можете да размножите Маргаритки по три основни начина:
– размножаване на маргаритка чрез резници
– размножаване на маргаритка чрез делене на растението
– размножаване на маргаритка посредством семена.

Размножаване на Маргаритки чрез делене на растението:
Използването на този начин на размножаване се използва най-вече когато искате да запазите даден сорт за вашата градина. Разделянето на възрастно растение чрез резници се извършва в средата и края на месец август или средата или края на месец април. Чрез това разделяне може да очаквате цъфтеж на маргаритката през втората година.

Размножаване на Маргаритки чрез резници:
Размножаването чрез резници се извършва в началото на летния сезон в месеците май или юни. Използвайте странични клонки на Маргаритката на които има по няколко листа. Поставете ги в почва която е рохкава и влажна.

Размножаване на Маргаритки чрез семена:
Това е най-лесния начин за размножаване на Маргаритките. Засаждането трябва да започне в началото на лятото (през месец май или юни) като използвате по-дребни саксиики (например кофички за мляко). Един два месеца след това засадете растенията на постоянното им място като гледате разтоянията между тях да бъдат оло 14-22 сантиметра. С този метод на размножаване на Маргаритките можете да очаквате цъфтеж на втората или третата година.

Някой видове Маргаритки:
– Leucanthemum vulgare
– Leucanthemum maximum
– Leucanthemum superbum

Съвети на специалиста:
– засаждайте маргаритките на слънчево място
– не преполивайте за да не загният
– през есеннта изрежете стъблата им до нивото на почвата
– по време на цъфтежа да се премахват увяхналите съцветия

Източник: cvetq.eu

Книфофия, тритома - Kniphofia

Книфофия, тритома – Kniphofia

Книфофия, тритома - Kniphofia

Името на Книфофията идва от ботаника Йохан Книфоф. Другото и име е Тритома. Книфофията произхожда от остров Мадагаскар, Централна и Южна Африка. Това цвете има около 70-80 вида.

Книфофията е многогодишен цъфтящ храст, който в нормални условия достига от 50 сантиметра до 130 сантиметра. На прима виста вниманието ни е насочено към листата му, които имат тръбеста и мечовидна форма и са доста удължени. Формата им е триъгълна. Цветовете на Книфофията цъфтят в червено или жълто, но има случай когато те са с два цвята – оранжеви в горната си част и жълти в долната. Книфофията цъфти в периода от началото на месец юли до края на месец август. Големината на съцветията понякога достига и до 25 сантиметра. Корените на Книфофията (тритомата) са жълти месести, дебели и правят тръстикови фуги.

Отглеждане на Книфофия:

Място на Книфофия:
Това растение е много топлолюбиво. Книфофията вирее на топло и светло място. Гледайте мястото да е добре защитено от течения и ветрове.

Темтература за Книфофията:
Книфофията вирее добре при температури на въздуха от 23 до 30 градуса. Имайте в предвид, че Книфофията не обича и не издържа на големи застудявания. Ако има люта зима може да не оживее.

Влажност на Книфофията:
Книфофията много обича влажни места. За това и намерете място с по-голяма влажност като например течаща вода или наличие на подпочвени води. Това ще доведе до обилен и красив цъфтеж на растението.

Поливане на Книфофията:
Книфофията трябва да се полива обилно.  Тя обича много вода и това допринася за добрия и растеж.

Торене на Книфофия:
През пролетния сезон в периода от април до юни трябва да наторявате Книфофията само и единствено с минерални торове. През останалото време се тори по-умерено отново с минерални торове.

Почва на Книфофията:
При отглеждането на Книфофия е необходимо пръстта да бъде въздухопропусклива и влагопропусклива. Това допринася корените и да не загниват лесно и растението да не загине. Също така е необходимо и почвата да е богата на хумус, минерали и добре дренирана. Така през зимата Книфофията няма да задържа влага и да загнива.

Болести и вредители по Книфофията:
Книфофиите са доста устойчиви на болести и вредители. Друго хубаво качество е, че се възтановяват невероятно бързо от евентуално лечение.

Презимуване на Книфофията:
В края на есентта или около средата и края на месец октомври е необходимо да покриете растението със слама и шума. По този начин ще го предпазите през студените зимни месеци. Необходимо е да оставите една трета от листата неподрязани. Така те ще предпазват допълнително корена.

Размножаване на Книфофията:
Има два начина за размножаване на Книфофията:
1. Чрез разделяне на туфи.
2. Чрез семена.

Размножаване на Книфофия чрез разделяне на туфи:
Не размножавайте растението по този начин през зимния сезон. Така Книфофията може да измръзне и растението да загине. Размножаването чрез разделяне на туфи се прави през пролетта от началото на април до средата на май. Можете да разделяте растение което на две, три или повече години. След разделянето на туфите ги засадете на място огрявано от слънцето и с по-висока влажност. Отделните туфи трябва да са на растояние една от друга 30 сантиметра. Засяват се на дълбочина 10 сантиметра.

Размножаване на Книфофия чрез семена:
Семената се засяват в периода от началото на Април до края на месец Юни.

Използване на Книфофията:
Освен да краси градината ви, Книфофията много често се използва за рязан цвят. Причината за това е невероятните и цветове.

Съвети на специалиста:
– добре е да почиствате загиналите и увяхнали цветове. Това окуражава цъфтенето.
– избягвайте да отглеждате това растение в група с други.

Източник: cvetq.eu

Базела алба, индийски спанак - Basella alba

Базела алба, индийски спанак – Basella alba

Цъфтеж: август
Семейство: Basella
Родина: Индия

Името е малко заблуждаващо, защото индийският спанак е чисто декоративно растение. Листата му не се ядат! Растението има червено-виолетови стъбла, завършващи с почти кръгли листа, чиято долна страна също е оцветена във виолетово. Увивният индийски спанак има нужда от опора, по която да пълзи. През август той се покрива с малки бели метлици.

Място
Декоративното растение предпочита светлите, защитени от пряка слънчева светлина места. През лятото саксията може да се постави на балкона или терасата. Внимавайте да няма течение както в стаята, така и навън.

basella_alba1.jpgГрижи
Поливайте редовно растението. Пръстта около корена трябва да бъде винаги влажна.Погрижете се и за редовно торене. За да остане почвата рохка, от време на време я разкопавайте,

Размножаване
Извършва се през март чрез засаждане. Във всеки случай семената се купуват само от добри магазини.

Съвет на градинаря
При добри грижи и добро място от цветните метлици се образуват черни плодчета. Можете да изсушите семената им и да ги използвате за посев.

Източник: cvetq.eu

Исмене - Ismene (Hymenocallis) Festalis

Исмене – Ismene (Hymenocallis) Festalis



Исменето произхожда от Южна Америка, Перу, Еквадор, Боливия и Африка. Това е многогодишно цвете от род луковични. Цветовете му са невероятно красиви и доставят радост на окото. Те са бели и са подобни на цветовете на нарциса и лилията. Това е причината и за другите му имена: перуански нарцис, летен нарцис, морски нарцис и паяковидна лилия. Цъфти в бял и жълт цвят в периода от месец май до месец септември. Подобно на красотата на цветовете, аромата му е невероятен. Исменето може да достигне до височина 50 см. Рязания цвят на Исмене издържа много във ваза.

Отглеждане:

Място:
Исмене обича слънчево и подветриво място. Не обича да бъде брулено от ветрове. Изберете му закътано слънчево място. Добре е да отглеждате цветето в саксии, понеже трудно призимува в нашите дворове. Така лесно ще мо зимата да го приберете в къщи.

Почва:
Почвата на Исмене трябва да е с добра въздухо и водо-пропускливост. Използвайте песъчлива почва.

Поливане:
Поливането трябва да бъде умерено. Гледайте обаче почвата да не остава суха. Не преполивайте! Осигурете добър дренаж на саксията за отичане на излишната вода.

Торене:
Торенето трябва да се извършва един път в месеца с торове богати на калии или с торове за луковични цветя. Може да използвате и торове за цъфтящи растения.

Зазимяване:
При първите признаци на застудяване трябва да приберете лукувиците на Исменето в къщи. Как става това. Внимателно откопавате луковиците, като гледате да оставите пръстта и коренчетата по тях. Трябва да отрежете стеблата почти до луковицата. Те се обръщат наопаки и ги държите на не много студено, сухо и проветриво място.

Засаждане:
През пролетта когато температурите достигнат 17-21 градуса засадете луковиците обратно в градината или саксията. Засаждането на луковоцоте трябва да се извършва на разтояние 25-35 см. една от друга. Не ги засаждате на дълбоко понеже ще излязат дребни цветове.

Размножаване:
Размножаването се извършва чрез разделяне на луковици на 4 или 5 години. Диаметъра на луковица която да цъфти с хубав цвят трябва да бъде около 10-12 см.

Внимание: Лукувиците на Исмене са ОТРОВНИ! Пазате ги от деца!

Източник: cvetq.eu

Сакъзче (висящо мушкато) - Pelargonium peltatum

Сакъзче (висящо мушкато) – Pelargonium peltatum

Едно от най-нежните и красиви цветя които можете да видите по българските балкони и веранди е Сакъзчето или още така нареченото висящо Мушкато. Това е едно невероятно цвете с прекрасни цветове. Сакъзчето (висящото мушкато) идва от крайбрежните райони на Южна и Централна Африка, където можете да го срешнете като провиснал храст с месести листа и прекрасни розовочервени цветове. Около 18 век то е пренесено в Европа. Към момента по българските домове можете да намерите полувисящи и висящи сакъзчета със всякакви цветове. Някои от тях имат месести листа. Можете да намерите и такива които са стъпаловидно висящи с много цветове и имат свойството да се самопочистват.

Както казахме по-горе сакъзчетата се отглеждат предимно по тераси, градини и балкони. Можете да ги видите и при вертикално озеленяване. Цветовете на Сакъзчето варират от розови, червени, лилави до прекрасни преплитащи се цветове в бялорозово и бялочервено. Цъфти от април до септември.

Отглеждане на сакъзчето:

Място за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето (висящото мушкато) трябва да го поставите на полусенчесто или слънчево място, но за да се радвате на обилен цъфтеж е необходимо то да бъде на възможно най-слънчевото място в градината или на балкона. Можете да го поставите на място където утрините са влажни и хладни, но след това има обилно слънце. Зимата прибирайте сакъзчето в къщи и така можете да му осигурите цъфтеж в зимните студове.

Почва за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето използвайте глинесто-хумусна градинска почва. Внимавайте позвата трябва да пропусклива. Добре е да използвате следната пропорция: Оборски тор | Градинска пръст | Перлит | Пясък – в съотношение съответно 1:2:1:1. Това е най-добрия и оптимален вариянт на субптрат при отглеждането на сакъзчета.

Поливане на сакъзчето:
Когато сакъзчето израства е необходимо то да бъде поливано обилно, като се има в предвид недопускането на задържане на вода. След това поливайте умерено.

Влажност при сакъзчето:
Влажността при отглеждане на сакъзчета трябва да е умерена. Ако тя бъде повишена може да се появят различни гъбни болести като например мани и изгниване на корените. Ако забележите вкоренявания по долната страна на листата това е сигурен признак за преовлажняване. За това спазвайте по-горе описаните правила за поливане.

Торене на сакъзчето:
За да имате обилен и постоянен цъфтеж на сакъзчето е необходимо редовно да го подхранвате с тор. Използвайте тор за цъфтящи балконски цветя. Може да използвате кристалон в съотношение 1-2 гр. на литар при всяко поливане. Сакъзчето трябва да се тори поне два пъти в месеца.

Болести и вредители при сакъзчетата:
Сакъзчетата са доста уязвими на болести и вредители. По тях се срещат бели мухи, сиво гниене, акари, литни въшки, белокрилки и мушкатово увехтяване. Борбата с болестите и вредителите извършвайте със препарати (инсектициди и хербициди) които можете да намерите във всяка селскостопанска аптека.

Засаждане на сакъзчето:
При засаждането на новозакупени сакъзчета спазвайте правилото те да са на около 20 сантиметра едно от друго. Така в голямо сандъче ще можете да засадите около 3-4 корена и ще получите невероятен ефект от цветове. Както писахме по-горе младите растения трябва да бъдат поливани по-обилно, но без задържане на вода. Ако младото сакъзче още няма разклонения, трябва да отрежете върха му и да оставите 5-6 възела от началото на стеблото. Така от там то ще започне да се разклонява и ще даде по-обилен цъфтеж.

Зазимяване и презимуване на сакъзчето:
При започване на застудяването в края на септември началото и средата на октомври е необходимо сакъжчетата да бъдат прибрани. Добре е да използвате помещение с добра слънчева светлина и с температура около 5-6 градуса. При прибирането на сакъзчетата гледайте листата им да не са мокри и тези които са увехнали или пожълтели да се отстранят. Ако има дълги филизи ги отстранете. Когато дойде пролетта през април май изнесете сакъзчетата отвън. Ако саксията е малка е необходимо да бъдат пресадени в по-голяма и също така да бъдат изрязани разклоненията. Обикновенно сакъзчетата цъфтят повече през втората година отколкото през първата. Така, че бъдете търпеливи и грижовни.
Добре е да споменем, че  стъпаловидно висящите сортове е добре да презимуват като резници, като се поливат от време на време.

Размножаване на сакъзчета:
Размножаването на сакъзчетата се извършва в периода от месец август до края на месец март. Така наречените Ф-хибриди се размножават посредством семена в периода от месец декември до месец май при почвена температура от около 20 градуса.
Ако размножавате чрез резници имайте в предвид, че те много полесно се вкореняват в почвата отколкото във вода. При това размножаване спазвайте следните правила:
– вземете резници от майчино разтение, което е отгледано на слънчево място и няма болести и вредители по него.
– използвайте полувдървени части на сакъзчето.
– преди да ги набучите в почвата оставете резниците около 4 часа да им изсъхме изрязаното място,
– преди да ги набучите в пръста с остър нож направете кръст на дълбочина от около 0,5-1 сантиметър на отрязаното място. Така ще получите добро образуване на коренна система.
– не използвайте вкоренител. Коефицента на полезно действие е нисък 🙂
– добро решение за съдинки за размножаването е кофички от кисело мляко.
– след засаждането поставете саксийките в умерено топло до хладно помещение.
– поливайте оскъдно през зимата.
– в края на месец февруари преместете засадените резници в по-големи саксии и ги поставете в светло помещение и при по-висока температура.
– трябва да поддържате умерена влажност в почвата.

Съвети на специалиста:
– редовно отстранявайте прецъфтелите цветове;
– поливайте редовно при израстване и умерено при големи растения;
– не позволявайте задържането на вода. Това води до различни проблеми с болести и вредители.
– торете два пъти в месеца възрастните растения.

Някои сортове сакъзче:
– „Град Париж“
– „Огнена каскада“
– „Аметист“
– „Шугар бейби“
– „Мексиканка“

Източник: cvetq.eu

Пасифлора - Passiflora

Пасифлора – Passiflora

Пасифлората е дървесна лияна от семейство Пасифлорови, която в някой случай може да достигне до височина десет метра. Тя произхожда от тропиците и субтропиците на Америка. Някой от тези лияни са храстовидни, други се отглеждат в саксии, трети може да дадът плот, четвърти са катерливи. Пасифлората има около 520 вида, като най-често можете да срешнете така наречената Синя Пасифлора.

Името на Пасифлората идва от мисионерите от Испания. Името му идва от латинските думи passio и flos които означават съответно „страдание“ и „цвете“.

Цветовете на Пасифлората отрупват неимоверно много цялата лияна. Той е продължителен и пищен. Ако отглеждате правилно Пасифлората цветовете и може да достигнат до десет (10) сантиметра в диаметър. Тези цветове може да бъдат розови, бели, лилави, червени, сини и жълти. Пасифлората цъфти почти през всички сезони без зимата. Цъфтежа и започва началото на месец май и свършва края на месец септемви и началото на октомври.

Плодовете на част от Пасифлорите са ядливи. Обикновенно се предлагат като екзотичен десерт. Пример за това е маракуята.

Някой по изветни видове:
– Passiflora edulis – това е Пасифлора която има пурпурно бели цветове.
– Passiflora incarnata
– Passiflora holosericea
– Passiflora karwinskii
– Passiflora caerulea – това е Пасифлора която има синьо виолетови и бели цветове. Тази Пасифлора е една от най-студоустойчивите. Издържа на -15 градуса.
– Passiflora violacea – това е Пасифлора която има виолетови цветове.

Отглеждане на Пасифлора:

Място на Пасифлора:
Пасифлората е изключително светлолюбиво растение. При липса на слънце ефекта е че не цъфтят. Не засаждайте Пасифлора в сенчести и тъмни места. При засаждане на лиановиден сорт осигурете на растението добра опора за да се развива и увива. Така тя ще може да залавя мустачетата си за нея. Периодично формяйте лията спрямо вашите изисквания като насочвате клончетата и в исканата от вас посока. Внимателно гледайте Пасифлората да не е на течение. При отглеждане на вид който е за саксийно отглеждане от средата на пролетта до края на есентта поставете Пасифлората на светло място на вашата тераса или градина. Около обяд гледайте да бъде предпазена от обедното силно слънце. През зимата поставете растението на светло място. Температурата през този период е добре да бъде около 5-8 градуса. Проветрявайте помещението често. При лияните не е нужно зазимяване. Някой колеги ги подрязват през есента, а някой не. И при двата начина оцелява.

Температура при Пасифлората:
Както писахме по-горе мястото където е Пасифлората трябва да е светло и при максимална температура 25-28 градуса. Зимно време го отглеждайте при температура от 5-8 градуса.

Влажност на Пасифлората:
Пасифлората обича влагата. Причината за това е, че произхожда от тропиците и територии като Бразилия, Аржентина и Перу. За целта е желателно да пулверизирате листата с филтрирана вода. Така ще увеличите цъфтежа и благодата на растението.

Поливане на Пасифлора:
При растежа на растението е необходимо то да се полива обилно с вода която е мека. Гледайте да не се получава задържане на вода. През зимния период не необходимо да намалите поливането до минимум. Целта е да се полива толкова, колкото да не пресъхва почвата.

Торене на Пасифлора:
По време на растежа на Пасифлората е необходимо да торите всяка седмица. Използвайте тор със съдържание на амониева силитра и е добре да сложите и калиева тор за да има цъфтеж.

Почва за Пасифлората:
При отглеждането на Пасифлора е добре да ползвате почва за отглеждане на балконски цветя. При пресаждане на растението гледайте почвата която използвате да не е много плодородна. Ако е такава ще имате бърз растеж на Пасифлората, но без или с малко цветове.

Болести и вредители при Пасифлората:
Едни от най-често срещаните вредители по Пасифлората са Белите мухи, Щитоностните въшки, акарите и трипс. Често срещан проблем са и пожълтелите листа. Те се появяват когато има липса на хранителни вещества или сте преполивали растението.

Подрязване на Пасифлората:
Мъртвите и изгнили листа и части на Пасифлората трява да се подрязват, защото в противен случай може да умъртвите растението си. Подрязвайте Псифлората в периода от началото на март до средата на май.

Конкретни мерки които трябва да изпълните при презимуване на Пасифлора:
– приберете растението в суха туфа преди да е започнало застудяването (края на септември, началото на октомври).
– оставете Пасифлората при температура до 8 градуса.
– необходимо е да се полива по-рядко.
– редовно премахвайте изпадалите листа.
– през ранната пролет (края на март, началото на април) изрежете слабите стъбла и съкратете останалите.
– пресаждайте растението на всеки 2 години.

Пресаждане на Пасифлората:
При първите години е необходимо да извършване пресяване всяка година. Когато растението стане по-възрастно пресявайте го на две години. При пресяване използвайте силно хумостна почва с добавка пясък.

Размножаване на Пасифлората:
Можете да размножите Пасифлора по три начина:
– чрез семена
– чрез резници
– чрез разделяне на коренища.

Размножаване на Пасифлора чрез семена:
Размножаването на Пасифлора чрез семена се прави от началото на май до средата на месе юли. Тъй като семената на Пасифлората са доста твърди трябва да им изтъните обвивката с ръце или посредством накиване в разредени киселини или топла вода за един два дни. При накисване семената които потънат можете да ги засадите, а тези от повърхността ги изхвърлете (няма да дадът цвят). При този метод на размножаване трябва да сте доста търпеливи понеже растението цъфти след петата година от засаждането.

Размножаване на Пасифлората чрез резници:
Размножаването на Пасифлората чрез резници се прави посредством връхни резници. В периода от началото на месец февруари до края на месец април вкоренете в топъл пясък под стъкло изрязани връхни резници, които имат развити 2-3-4 листа. Темпратурата на въздуха и почвата трябва да е 21-24 градуса. Когато пуснат корени трябва да пресадите резниците в саксии с пръст съставена от пясък, тор и чимовка. По този начин за разлика от размножаване чрез семена ще имате цъфтеж още следващата година.

Източник: cvetq.eu

Ананас - Ananas

Ананас – Ananas

Ananas_nanus1.jpg Ananas_nanus2.jpg Ananas_nanus.jpg

ananas.jpgЦъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Bromeliaceae (ананасови)
Родина: Южна Америка

Понякога опитът да развъдим ново растение от зеления плод на ананаса се оказва успешен. От значение е плодът да е пресен и прорезът да е направен на около 1см под розетката, защото там се намират първите малки коренови наченки. Прорязаната повърхност трябва да засъхва в продължение на 24 часа, преди да заровите листната розетка в подходящ съд с много пясък и влажен дребен торф. За най-добро вкореняване резникът се покрива с найлонова торбичка и се поставя на топло и светло място. Растението, развъдено от плода на ананаса, е само зелено декоративно растение с розетъчна структура.

Можете да размножите ананаса и чрез върхови калеми. за целта през топъл сезон от годината се купува плод с добре развит върхов филиз, наречен „султан“. Той се отрязва внимателно, заедно с 1-2 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се засажда в смес от торф и пясък и се покрива с найлон или стъкло. След около 3 седмици ще се появят нови корени, след което растението се премества в саксия. Размноженият по този начин ананас ще цъфне чак след 3 – 4 години.

Място
Растението се нуждае от много място, светло до полусен-често, със сравнително ниска влажност на въздуха. Този вид ананас през лятото понася много топлина, през зимата обаче трябва да се държи на по-хладно място при 18°С.

Грижи
За да се запази сочно и зелено, растението се нуждае от много вода. Трябва да се полива изключително с мека вода със стайна температура. От април до август се тори през две седмици. През по-студените зимни месеци ананасът се задоволява с много малко вода.

Размножаване
Когато издънките достигнат големина на половината на майчиното растение, те просто се разделят и се вкореняват в смес от блатен мъх и пясък на топло място.

Съвет на градинаря
Ананасът не е така чувствителен към сухия въздух както повечето видове бромелиеви.

Източник: cvetq.eu